19 февр. 2013 г., 13:14

Капчуци са очите ми

657 0 0

Tопи се любовта. Капчуци са очите ми.

А аз - със власеница в час на изповед.

Разкъсай опаковката на тайните

и приеми ги като щедри дарове.

Живеем двама в думите:”Обичам те!”

Там ще се търсим винаги

и там  ще се откриваме.

Докоснеш ли ме,

токовете ни избухват като мълнии.

Прегърнати танцуват из пространството

и озаряват всички измерения.

Светът сме ти и аз. Останалото е измислица.

Останалото просто е декор.

Ти си невинността на моя сън. Простор

и светлината на мечтите ми,

вкусът във соковете на живота.

Храна за красотата във ръцете ми,

за сетивата ми вселенско цвете...

Измислих  азбука

и непознати думи -

със тях  да изразявам свойте чувства.

Но неизразени в сянката остават...

Безсилен е дори и Бог да го направи.

Топи се любовта, безсмъртната.

Безсмъртни са капчуците в очите ми.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...