Tопи се любовта. Капчуци са очите ми.
А аз - със власеница в час на изповед.
Разкъсай опаковката на тайните
и приеми ги като щедри дарове.
Живеем двама в думите:”Обичам те!”
Там ще се търсим винаги
и там ще се откриваме.
Докоснеш ли ме,
токовете ни избухват като мълнии.
Прегърнати танцуват из пространството
и озаряват всички измерения.
Светът сме ти и аз. Останалото е измислица.
Останалото просто е декор.
Ти си невинността на моя сън. Простор
и светлината на мечтите ми,
вкусът във соковете на живота.
Храна за красотата във ръцете ми,
за сетивата ми вселенско цвете...
Измислих азбука
и непознати думи -
със тях да изразявам свойте чувства.
Но неизразени в сянката остават...
Безсилен е дори и Бог да го направи.
Топи се любовта, безсмъртната.
Безсмъртни са капчуците в очите ми.
© Диана Кънева Всички права запазени