19.02.2013 г., 13:14

Капчуци са очите ми

661 0 0

Tопи се любовта. Капчуци са очите ми.

А аз - със власеница в час на изповед.

Разкъсай опаковката на тайните

и приеми ги като щедри дарове.

Живеем двама в думите:”Обичам те!”

Там ще се търсим винаги

и там  ще се откриваме.

Докоснеш ли ме,

токовете ни избухват като мълнии.

Прегърнати танцуват из пространството

и озаряват всички измерения.

Светът сме ти и аз. Останалото е измислица.

Останалото просто е декор.

Ти си невинността на моя сън. Простор

и светлината на мечтите ми,

вкусът във соковете на живота.

Храна за красотата във ръцете ми,

за сетивата ми вселенско цвете...

Измислих  азбука

и непознати думи -

със тях  да изразявам свойте чувства.

Но неизразени в сянката остават...

Безсилен е дори и Бог да го направи.

Топи се любовта, безсмъртната.

Безсмъртни са капчуците в очите ми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...