Капчук

24 авг. 2014 г., 17:06 2016-08-16T13:42:59+03:00

Поэзия » Любовная

482 0 2

Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,

като кошута плаха, скрита в шубрака.

Запристъпих тихо, много тихо…Звън…

Позната болка зовеше ме в тъмата.

Като дар за тебе - от Бога отреден,

след низ изпитания бях разпозната.

А бях дочула зов - от сънища мокри.

В моите - стенеше земята излиняла.

Като някога не сме наивни, дръзки.

От не една любов опърпани сърцата.

Помним полети, следи от устни, рани,

и Духа - пребродил огньовете на Ада.

Да помълчим сега... Душите ни в танц

звезден на воля да се реят в синевата.

Забравили за грижи и хорските мълви,

с очи да запеем песента си наша двама.

Знаеш, в нея няма грам премерен фалш.

Ни клетви - словоизлияния... Мелодията

съдбовна на капчука от лъчи в очите ни

ромоли в тоналност без диези и бемоли.

Гюлсер Мазлум

24.08.2014

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2014-08-26T12:57:47+03:00

Благодаря сърдечно за игривия стих! Почти съм сигурна, че е от Ваша творба - несъмнено изпълнена с много жизнелюбие и още нещо.
Довереница (Дочка Василева)

2014-08-26T09:44:09+03:00

"Като някога не сме наивни, нито дръзки.
От не една любов опърпани са ни перата."

Чух капчука.По детски игрива
песента му заплита съдбите.
Тази обич е топла и жива
и докосва с дъха си звездите...