Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,
като кошута плаха, скрита в шубрака.
Запристъпих тихо, много тихо…Звън…
Позната болка зовеше ме в тъмата.
Като дар за тебе - от Бога отреден,
след низ изпитания бях разпозната.
А бях дочула зов - от сънища мокри.
В моите - стенеше земята излиняла.
Като някога не сме наивни, дръзки.
От не една любов опърпани сърцата.
Помним полети, следи от устни, рани,
и Духа - пребродил огньовете на Ада. ...