Капчук
Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,
като кошута плаха, скрита в шубрака.
Запристъпих тихо, много тихо…Звън…
Позната болка зовеше ме в тъмата.
Като дар за тебе - от Бога отреден,
след низ изпитания бях разпозната.
А бях дочула зов - от сънища мокри.
В моите - стенеше земята излиняла.
Като някога не сме наивни, дръзки.
От не една любов опърпани сърцата.
Помним полети, следи от устни, рани,
и Духа - пребродил огньовете на Ада.
Да помълчим сега... Душите ни в танц
звезден на воля да се реят в синевата.
Забравили за грижи и хорските мълви,
с очи да запеем песента си наша двама.
Знаеш, в нея няма грам премерен фалш.
Ни клетви - словоизлияния... Мелодията
съдбовна на капчука от лъчи в очите ни
ромоли в тоналност без диези и бемоли.
Гюлсер Мазлум
24.08.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
