AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
16 апр. 2017 г., 20:28  

Капки мастило 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
629 3 7

Аз, седяща тихо срещу свещта,
гледам думите отекващи в мрака.
Как извиват калиграфската тъга
и прошепват мило от листата.

 

Затворя ли очите си предсънно -
открехват всяка незаключена врата.
Светкат в съзнанието ми безсънно
и извиват всяка нощ моята снага.

 

Наляво посочват ми миналото -
прашните витрини от скръб.
Надясно ми светват и кимват -
бъдеще светло е пътят.

 

В междинна клопка ме затваря
подсъзнанието на клеветата.
Очите щом отворя - аз забравям
какво сънувала съм в тъмнината.

 

Така думите отекващи изливат
тайни под секрета на свещта.
А когато последната смили се
ще угасне ревностно в нощта.

© Княгиня Нощ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??