Спокойно  вие се река,

изящна, нощна музика.

Градът, самотен, опустял,

оглежда се в нея онемял.

Лампи хиляди блестят,

душите сякаш им искрят.

Магия, отразена във вода,

тук пируват сетива!

Кротко пламъци горят,

игриво феи си летят.

Луна, небе, звезди -

рисунки с акварелени бои.

Капка всяка осветена,

от красотата поразена.

Бият радостно сърца,

миг от чиста светлина.

Ала потокът си се стича

и след себе си повлича.

Тъмница пак настава,

мечтите всеки си предава.

Уви, съдбата е такава,

лесно нищичко не става.

Болка, мъки и тревога,

това е нашата прокоба.

Единствени са няколко неща –

романтика, изкуство, красота,

усмивка детска, любовта,

да дарят надежда на света.

Изводът за вас остава,

дали това си заслужава?

Мрачната поглъщаща река,

даряваща ни с капки светлина...