26.08.2010 г., 11:59

Kапки Светлина

940 0 0

Спокойно  вие се река,

изящна, нощна музика.

Градът, самотен, опустял,

оглежда се в нея онемял.

 

Лампи хиляди блестят,

душите сякаш им искрят.

Магия, отразена във вода,

тук пируват сетива!

 

Кротко пламъци горят,

игриво феи си летят.

Луна, небе, звезди -

рисунки с акварелени бои.

 

Капка всяка осветена,

от красотата поразена.

Бият радостно сърца,

миг от чиста светлина.

 

Ала потокът си се стича

и след себе си повлича.

Тъмница пак настава,

мечтите всеки си предава.

 

Уви, съдбата е такава,

лесно нищичко не става.

Болка, мъки и тревога,

това е нашата прокоба.

 

Единствени са няколко неща –

романтика, изкуство, красота,

усмивка детска, любовта,

да дарят надежда на света.

 

Изводът за вас остава,

дали това си заслужава?

Мрачната поглъщаща река,

даряваща ни с капки светлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...