Спокойно вие се река,
изящна, нощна музика.
Градът, самотен, опустял,
оглежда се в нея онемял.
Лампи хиляди блестят,
душите сякаш им искрят.
Магия, отразена във вода,
тук пируват сетива!
Кротко пламъци горят,
игриво феи си летят.
Луна, небе, звезди -
рисунки с акварелени бои.
Капка всяка осветена,
от красотата поразена.
Бият радостно сърца,
миг от чиста светлина.
Ала потокът си се стича
и след себе си повлича.
Тъмница пак настава,
мечтите всеки си предава.
Уви, съдбата е такава,
лесно нищичко не става.
Болка, мъки и тревога,
това е нашата прокоба.
Единствени са няколко неща –
романтика, изкуство, красота,
усмивка детска, любовта,
да дарят надежда на света.
Изводът за вас остава,
дали това си заслужава?
Мрачната поглъщаща река,
даряваща ни с капки светлина...
© Александър Всички права запазени