Карнавал

10 дек. 2019 г., 12:04

Поэзия » Любовная, Философская, Другая

436 0 2

Никак не е лесно

да те допусна до себе си!

Но ти, някак успя

да надникнеш в мазето,

Където заключвам на тъмно бодлите,

А нощем сме клоуни смешно гримирани.

Защо са ни ни нужни усмивки за маска,

щом вътре в нас е обрулена есен?!

Карнавал на преструвки създаваме,

но аз ще се пременя като „Истината“.

Защо когато получим това,

което сме искали, забравяме вече,

че живее все още в нас?

А когато изгубим „най-малкото нещо“,

потъваме в страх.

Когато някой си тръгва,

отражението му се запечатва завинаги в очите ми...

Отиде си преди да си дошъл...

Болките в мазето вдигат пир,

отново тяхна господарка съм.

Никак не е лесно да те пусна...

10.Декември 2019г.