Карнавал
КАРНАВАЛ
Никак не е лесно
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите,
А нощем сме клоуни смешно гримирани.
Защо са ни ни нужни усмивки за маска,
щом вътре в нас е обрулена есен?!
Карнавал на преструвки създаваме,
но аз ще се пременя като „Истината“.
Защо когато получим това,
което сме искали, забравяме вече,
че живее все още в нас?
А когато изгубим „най-малкото нещо“,
потъваме в страх.
Когато някой си тръгва,
отражението му се запечатва завинаги в очите ми...
Отиде си преди да си дошъл...
Болките в мазето вдигат пир,
отново тяхна господарка съм.
Никак не е лесно да те пусна...
10.Декември 2019г.
© Екатерина Глухова All rights reserved.
