Dec 10, 2019, 12:04 PM

Карнавал 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
435 0 2

КАРНАВАЛ

 

Никак не е лесно 

да те допусна до себе си!

Но ти, някак успя 

да надникнеш в мазето,

Където заключвам на тъмно бодлите,

А нощем сме клоуни смешно гримирани.

 

Защо са ни ни нужни усмивки за маска, 

щом вътре в нас е обрулена есен?!

Карнавал на преструвки създаваме,

но аз ще се пременя като „Истината“.

Защо когато получим това, 

което сме искали, забравяме вече, 

че живее все още в нас?

А когато изгубим „най-малкото нещо“,

потъваме в страх.

 

Когато някой си тръгва,

отражението му се запечатва завинаги в очите ми...

Отиде си преди да си дошъл... 

Болките в мазето вдигат пир, 

отново тяхна господарка съм. 

Никак не е лесно да те пусна... 

 

10.Декември 2019г.

 

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??