28 мар. 2007 г., 15:31

Картина

796 0 7

Нарисувай ме със черни цветове.
 Налей си чаша от сълзите ми.
  Сложи и лед от моето сърце
и слушай музиката от очите ми.

  За теб ще бъда само сянка,
 пристигаща в съня ти нощем.
Ще бъда призрачна картина в рамка,
    която ти рисуваш още.

  Когато се събуждаш, ще угасвам,
 когато пак заспиваш, ще съм зной.
Когато нямаш сили - аз ще властвам,
а когато ти си сън - ще бъдеш мой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...