28.03.2007 г., 15:31

Картина

793 0 7

Нарисувай ме със черни цветове.
 Налей си чаша от сълзите ми.
  Сложи и лед от моето сърце
и слушай музиката от очите ми.

  За теб ще бъда само сянка,
 пристигаща в съня ти нощем.
Ще бъда призрачна картина в рамка,
    която ти рисуваш още.

  Когато се събуждаш, ще угасвам,
 когато пак заспиваш, ще съм зной.
Когато нямаш сили - аз ще властвам,
а когато ти си сън - ще бъдеш мой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...