31 окт. 2008 г., 10:56

Картина в мен

Поэзия

574 0 5

Днес небето е мрачно
и звездите мрачнеят.
Щура работа значи...
И щурчета не пеят...
Мен пък стих ми се пише,
а ръката е суха...
Вместо с песен да дишам,
с тишина стискам, глуха
към сърцето вратата...
С катинар съм заключил
грешките на съдбата.
За успехите - уча...
За несгоди - не чакам...
Май дочувам гласчета?
Просветляват звездите,
грейват като щурчета
и отключват мечтите...
Катинарът ръждясва...
Аз не ща да го смажа,
искам звучният блясък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Тъжно е, когато "и щурчета не пеят..."

2008-10-31T14:04:43+02:00
Kailaka (Елена)

"Просветляват звездите,
грейват като щурчета
и отключват мечтите..."
Красота!

Поздрав!

2008-10-31T11:53:15+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Браво, Вальо, дишащо е стихчето ти! И ръката ти не е суха!

2008-10-31T11:13:14+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

"Катинарът ръждясва...
Аз не ща да го смажа,
искам звучният блясък..."
Никога не го смазвай!Поздрави!При теб откривам многотонието на живота - претворен в стих!Благодаря ти!

2008-10-31T11:01:44+02:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Адаш, я малко се стегни и вдигни горе главата.
Отключи сърцето и освободи душата да търси щастието.
Поздрави от един препатил!

2008-10-31T11:01:15+02:00