Oct 31, 2008, 10:56 AM

Картина в мен

  Poetry
573 0 5
Днес небето е мрачно
и звездите мрачнеят.
Щура работа значи...
И щурчета не пеят... 
Мен пък стих ми се пише,
а ръката е суха... 
Вместо с песен да дишам,
с тишина стискам, глуха
към сърцето вратата...
С катинар съм заключил
грешките на съдбата.
За успехите - уча...
За несгоди - не чакам...
Май дочувам гласчета?
Просветляват звездите,
грейват като щурчета
и отключват мечтите...
Катинарът ръждясва...
Аз не ща да го смажа,
искам звучният блясък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е, когато "и щурчета не пеят..."
  • "Просветляват звездите,
    грейват като щурчета
    и отключват мечтите..."
    Красота!

    Поздрав!
  • Браво, Вальо, дишащо е стихчето ти! И ръката ти не е суха!

  • "Катинарът ръждясва...
    Аз не ща да го смажа,
    искам звучният блясък..."
    Никога не го смазвай!Поздрави!При теб откривам многотонието на живота - претворен в стих!Благодаря ти!

  • Адаш, я малко се стегни и вдигни горе главата.
    Отключи сърцето и освободи душата да търси щастието.
    Поздрави от един препатил!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...