milanoff (Ми Ки)
95 213
4 нояб. 2008 г., 12:01

Картината която ме прегърна 

  Поэзия
500 0 5
Картината която ме прегърна
 
                                             на Зоя

Момичето което ме прегърна,
и с пръстите ми рошеше косите,
случайно днес едва, едва се върна,
надвеси се в съня ми без да пита.

Ах как ми трепваше тогаз сърцето,
когато тя ми казваше, -Любими,
до гдето тупка в теб детето,
помни, че мен във тебе ще ме има.

Годините препуснаха стремглаво,
и аз след тях се насам-натам лутам,
момичето стоящо там от ляво,
не ме последва, и защо, не питам...

Но днес отново се яви като икона!
изгаряща, и ярка, да ме види.
Рисувана в душата ми Мадона,
момичето отдавна си отиде.

02.01.2008 04:19 ЕЕТ София, Зоя. "Лале-Уъалле"

© Ми Ки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На всички Вас поднасям моите искрени благодарности.
    Стихът е посветен на Зоя Крумова от кв. Калкас, гр. Перник,
    моето първо по-сериозно чувство, макар и кеширано най-вече от моя страна. Беше почти платонично.
    Зоя почина при второ раждане, поради нелепа, лекарска грешка. Просто и прелели неподходяща кръв - не съвпадаща с нейната кръвна група.
  • Прекрасно!
  • Прекрасен стих!
  • И аз те прегръщам, Миланов! Страхотно ярко чувство те гори!
  • много добро поздравления
Предложения
: ??:??