Картината която ме прегърна
Картината която ме прегърна
на Зоя
Момичето което ме прегърна,
и с пръстите ми рошеше косите,
случайно днес едва, едва се върна,
надвеси се в съня ми без да пита.
Ах как ми трепваше тогаз сърцето,
когато тя ми казваше, -Любими,
до гдето тупка в теб детето,
помни, че мен във тебе ще ме има.
Годините препуснаха стремглаво,
и аз след тях се насам-натам лутам,
момичето стоящо там от ляво,
не ме последва, и защо, не питам...
Но днес отново се яви като икона!
изгаряща, и ярка, да ме види.
Рисувана в душата ми Мадона,
момичето отдавна си отиде.
02.01.2008 04:19 ЕЕТ София, Зоя. "Лале-Уъалле"
на Зоя
Момичето което ме прегърна,
и с пръстите ми рошеше косите,
случайно днес едва, едва се върна,
надвеси се в съня ми без да пита.
Ах как ми трепваше тогаз сърцето,
когато тя ми казваше, -Любими,
до гдето тупка в теб детето,
помни, че мен във тебе ще ме има.
Годините препуснаха стремглаво,
и аз след тях се насам-натам лутам,
момичето стоящо там от ляво,
не ме последва, и защо, не питам...
Но днес отново се яви като икона!
изгаряща, и ярка, да ме види.
Рисувана в душата ми Мадона,
момичето отдавна си отиде.
02.01.2008 04:19 ЕЕТ София, Зоя. "Лале-Уъалле"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ми Ки Всички права запазени
