8 июн. 2022 г., 06:25

Картината в хола

824 3 1

Помня очите ти с огън,

помня и допира нежен,

помня картината в хола,

а ти седнал пред нея небрежно.

 

И рисуваш със лека ръка,

личи си - шедьовър същински.

Но в тази картина си вложил

прекалено болезнени истини.

 

Очарователна само привидно,

тя всъщност навява тъга.

Платното ти явно е изповед

на гибелна, тежка съдба.

 

Цветовете са ярки и живи,

нарисувал си даже оркестър.

Ятото хора отдалече го гледат

и се лъжат - това е фиеста!

 

На празника мрачен - много лица,

възсветли, приятно красиви,

чакат да свършиш със своята жал,

разплаквайки даже статива.

 

Поставяш финалните щрихи,

още мъничко жълто и синьо.

Картината сега е готова,

вече празна бутилката вино.

 

Доизгаря в очите ти пепел,

в допира има и нотки на грубост.

Платното ти явно е клетка

за скритата вътрешна лудост.

 

Тази вечер сме тук за последно,

пределно ясно какво е статуквото -

ти все пак си имаш семейство,

а нас ни разделят изкуствата.

 

Но кого да виня за съдбата?!

Различни пътеки със тебе вървиме...

Че някак изчезна отдавна мечтата,

която живяхме я само в картина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вале Спатия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би всеки си има по една такава картина. Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...