Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
1 дек. 2009 г., 13:48

Като дъжд 

  Поэзия
735 0 6

Измори се денят да насипва миражи в очите,

вечерта го смени и, измамна, косите разплете

да ме скрие под хладните ласки, втъкани в мъглите,

зад стена от лъжи, пред която мълчат боговете.

 

Преобърна по вятъра всички неписани думи,

като късна вина ги стовари над мен наведнъж.

Не пропусна зората, спасена, към мен да се втурне,

пренаписа нощта и съвсем заприлича на дъжд.

 

Паметта ми насече на нишки, препъна посоките,

в глухи бездни гласа ми удави, брега ми изрони.

И в последния спомен за нас изпотъпка жестоко

обичта ми на бледа следа... и нагарча отровно.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много въздействащо. Вероятно, защото ми е близко по усещане, ме докосна.
    Благодаря!
  • Тъжно и красиво едновременно...
  • Така се преплитат думите ти, че се изсипват в дъжд от Поезия!
    Беше ми удоволствие да прочета, за което ти благодаря и прегръщам!!!
  • "Преобърна по вятъра всички неписани думи,

    като късна вина ги стовари над мен наведнъж."

    Тънка нишка живот-между капките срича
    позабравен мотив от увяхнал букет.
    Със надежда, че може би все пак, след всичко
    са останали сухи местенца по мене след теб...

    Аплодисменти за красивия и замислящ стих!Харесах много!
  • Красив стих...дори и да нагарча обичта!
    Поздрав от мен!
  • Много хубаво!
Предложения
: ??:??