Наздраве, обич моя! За раздялата.
За любовта и клетвите “До гроб.”
За твоята жена.
За теб.
За Дявола.
Дошла съм да си плащам.
Като поп.
Е, вярно лихвите са по-високи,
но ще преглъщам чисто и на екс.
В обратната на вярната посока
разбрах, че любовта не носи чест.
Усещам, че си тъжен,
но не зная
дали от съжаление?
Дали?
Трагично е началото след края
за този, който адски го боли.
Из мислите, посоките се блъскат,
но всеки път завършва с надпис
“Стоп”.
За вярата се плаща.
Даже късно.
Аз вярвах.
И си плащам.
Като поп.
© Деница Гарелова Все права защищены