Като самотен стар чадър
Като самотен стар чадър
вися на орехова ретро закачалка,
но искам да съм шарено хвърчило...
Закачам се като износен сив балтон
с молци по подгъва в петно попило,
а трябва да съм весел пощурял балон.
Поглеждам в помътняло тъжно огледало
в сумрака недогоряла е свещта
и недопито в чаши вино ароматно...
потъвам в тази крехка нежност на нощта.
В уморени и треперещи ръце
на грапави и сухи устни,
горчи ми тъмното кафе -
изпих утайката, но тя тъгата помни.
Когато пея под дъжда
и само облака ми се усмихва,
прикривам всяка падаща сълза,
измивам болката и тя притихва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Все права защищены
