May 5, 2016, 8:12 PM

Като самотен стар чадър

469 0 4

Като самотен стар чадър
вися на орехова ретро закачалка,
но искам да съм шарено хвърчило...
Закачам се като износен сив балтон
с молци по подгъва в петно попило,
а трябва да съм весел пощурял балон.

Поглеждам в помътняло тъжно огледало
в сумрака недогоряла е свещта
и недопито в чаши вино ароматно...
потъвам в тази крехка нежност на нощта.
В уморени и треперещи ръце
на грапави и сухи устни,
горчи ми тъмното кафе -
изпих утайката, но тя тъгата помни.
Когато пея под дъжда
и само облака ми се усмихва,
прикривам всяка падаща сълза,
измивам болката и тя притихва.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...