Като стара рана
1.7K
0
0
Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам -
тя се е скрила, сраснала е с мен,
появява се внезапно, като лятна буря,
ненадейно извила се в ясен слънчев ден.
И в мислите безжалостно дълбае,
в сърцето нахлува студена празнота,
безпощадно отсечки си чертае
от точка болка, до точка самота.
Дали искам да я забравя, не зная -
само тя от теб ми остана,
оплела ме е невидима паяжина,
от която излизане няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
