Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.

И не зная как да я излекувам -
тя се е скрила, сраснала е с мен,
появява се внезапно, като лятна буря,
ненадейно извила се в ясен слънчев ден.

И в мислите безжалостно дълбае,
в сърцето нахлува студена празнота,
безпощадно отсечки си чертае
от точка болка, до точка самота.

Дали искам да я забравя, не зная -
само тя от теб ми остана,
оплела ме е невидима паяжина,
от която излизане няма.