Като съм зад нея
Страх я е, като съм зад нея,
цялата тръпне, погледи хвърля,
сянката ми цяла я грее,
лудостта ми я цяла прегръща...
От какво се притеснява,
когато усеща отзаде дъха ми?
Когато до мен полудява,
когато тихо се рови в ума ми...
Дали усеща моите допири,
дали това е гъдел в стомаха
и в миналото, тя спомня си,
че от доста време ме чака...
Като съм зад нея, наблизо,
тя изтръпва от срам, пребледнява -
за нея това е някаква криза,
за нея любовта е вечната драма...
Какво ли от мене очаква?
Да я прегърна, с ръка по корема?
А уж ме леко придърпва,
но после близостта ни отнема...
***
Това красиво момиче, притеснено -
не знае къде се намира в момента.
Между нас нищо не е променено,
освен в на играта ни акцента -
да се гоним като котка и мишка,
един до друг, през цялото време...
вместо тайна тъжна въздишка,
отново тя поглежда към мене...
Страх я е, като съм зад нея,
цялата тръпне, погледи хвърля,
сянката ми цяла я грее,
лудостта ми я цяла прегръща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
