Като усещане за пролет
На пръсти, тихо влязох в твоя дом,
почти като усещане за пролет…
Приличах на крадец, проникнал с взлом,
готов със тишината да говори.
Вървях между страстта и лудостта,
загърбила моралното отричане.
Една случайно бликнала сълза
издаде колко много те обичам…
А после…небосклонът се взриви,
очите ми с очите ти се сляха.
Танцуваха най-живите мечти…
И сякаш всички ангели видяха
най- дръзката, различната любов.
Безумна - като грях и покаяние,
и вечна…Като клетвен благослов,
по-тайна от легенди и предания…
Но истинска, като сподавен вик,
пред който вечността дори се врича…
Със пролетта отново те открих
и като пролет, жадно те обичам…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
