Mar 21, 2012, 12:05 AM

Като усещане за пролет 

  Poetry » Love
823 0 5

На пръсти, тихо влязох в твоя дом,

почти като усещане за пролет…

Приличах на крадец, проникнал с взлом,

готов със тишината да говори.

 

Вървях между страстта и лудостта,

загърбила моралното отричане.

Една случайно бликнала сълза

издаде колко много те обичам…

 

А после…небосклонът се взриви,

очите ми с очите ти се сляха.

Танцуваха най-живите мечти…

И сякаш всички ангели видяха

 

най- дръзката, различната любов.

Безумна - като грях и покаяние,

и вечна…Като клетвен благослов,

по-тайна от легенди и предания…

 

Но истинска, като сподавен вик,

пред който вечността дори се врича…

Със пролетта отново те открих

и като пролет, жадно те обичам…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??