Като в приказка...
Видях я... танцуваше с Вятъра.
Видя ме и тя...
Усмихна се,
изгря слънце в душата ми.
Дойде с блус дъждовен Пролетта.
Щом вятърът утихна,
прегърна я... Лятото.
Облече я в нежнозелени листа.
Разляха живот във чаши кристални.
Със смеха си... събудиха Света.
Изпрати залеза Луната и
повика Есента
да завие с топлото си одеяло
Лятото и Пролетта...
С листа, пурпурнокафяво-жълти
покри се цялата Земя... и заспа...
Сънуваше...
Нея... Зимата...
бялата фея, обичаща Студа...
как идва по снежна пътека
със любимия си под ръка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Все права защищены
