Като в приказка...
Видях я... танцуваше с Вятъра.
Видя ме и тя...
Усмихна се,
изгря слънце в душата ми.
Дойде с блус дъждовен Пролетта.
Щом вятърът утихна,
прегърна я... Лятото.
Облече я в нежнозелени листа.
Разляха живот във чаши кристални.
Със смеха си... събудиха Света.
Изпрати залеза Луната и
повика Есента
да завие с топлото си одеяло
Лятото и Пролетта...
С листа, пурпурнокафяво-жълти
покри се цялата Земя... и заспа...
Сънуваше...
Нея... Зимата...
бялата фея, обичаща Студа...
как идва по снежна пътека
със любимия си под ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Всички права запазени
