13 нояб. 2011 г., 18:52

Като в утринна мъгла

918 0 3

Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...

Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи.

И какво от туй, че за мен не те боли - аз съм оптимист,

макар сълзите във очите да ми шептят: "Ти си мазохист!"...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, много!
  • "Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...
    Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи." - прекрасен стих! Много поетични успехи!..а иначе - всички сме мазохисти!
  • Привет!
    Въпреки болката, ние продължаваме да обичаме! Както си го казал, като мазохист....Харесах!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...