13 нояб. 2011 г., 18:52

Като в утринна мъгла

915 0 3

Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...

Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи.

И какво от туй, че за мен не те боли - аз съм оптимист,

макар сълзите във очите да ми шептят: "Ти си мазохист!"...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, много!
  • "Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...
    Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи." - прекрасен стих! Много поетични успехи!..а иначе - всички сме мазохисти!
  • Привет!
    Въпреки болката, ние продължаваме да обичаме! Както си го казал, като мазохист....Харесах!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...