13 нояб. 2011 г., 18:52

Като в утринна мъгла

917 0 3

Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...

Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи.

И какво от туй, че за мен не те боли - аз съм оптимист,

макар сълзите във очите да ми шептят: "Ти си мазохист!"...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, много!
  • "Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...
    Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи." - прекрасен стих! Много поетични успехи!..а иначе - всички сме мазохисти!
  • Привет!
    Въпреки болката, ние продължаваме да обичаме! Както си го казал, като мазохист....Харесах!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...