Като за последно

13 июл. 2012 г., 14:46

Поэзия » Другая

831 0 6

Раздадох се - до голо... Последната си риза

сега простирам тук - на ешафода,

на кладата от думи. Безцветен е ескизът

на сцената - цветът не е на мода

във този неудобен, ненужен свят. Не пасва -

ни той на мен, ни аз на него... Жалко!

Завесата се спуска, а лампите угасват...

Маестро, туш! Или... почакай малко!

Бих искал за последно... Недей, недей се дърпа,

не искам много! Малко ще поискам

(той, списъкът с желания, отдавна се опърпа,

не се чете от многото прелистване)...

Бих искал... Бих помолил за нещо символично,

за теб едва ли ще е много трудно -

една минута обич! Но нека е различна -

най-истинската обич ми е нужна,

макар и за минутка да знам, че ми остава!

За нищо друго няма да те моля!

Единствено за нея пред теб си заслужава

да стъпча самочувствие и воля!

Една минутка обич... А после ще си тръгна -

оставил и последната си риза

на кладата, в която сам себе си превърнах...

Маестро, туш!

И шутът си излиза.

Heartfelt (Засегабезиме)

2012-08-21T14:29:41+03:00

Много, много благодаря!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2012-08-21T13:28:11+03:00

Еее!!! Оркестърът да свири ТУШ! Запалете светлините! Тук има ПОЕЗИЯ!
Katriona (Кети Рашева)

2012-07-14T14:46:01+03:00

Изпепели ме с този стих, МАЕСТРО!!!!!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-07-14T10:48:24+03:00

!...
Ellan (Тони Тодорова)

2012-07-14T00:52:34+03:00

Туш за теб, поете! В десятката си! Прекрасно е!
kampanula (Татяна)

2012-07-13T20:53:40+03:00

Мдаа... Струва си човек да живее дори и само за една минута обич, която ще оцвети живота му в този посивял и подивял свят. Какво ли не би дал всеки, за да я получи! Поздрав за хубавото стихотворение, Засегабезиме!