Като за последно
Раздадох се - до голо... Последната си риза
сега простирам тук - на ешафода,
на кладата от думи. Безцветен е ескизът
на сцената - цветът не е на мода
във този неудобен, ненужен свят. Не пасва -
ни той на мен, ни аз на него... Жалко!
Завесата се спуска, а лампите угасват...
Маестро, туш! Или... почакай малко!
Бих искал за последно... Недей, недей се дърпа,
не искам много! Малко ще поискам
(той, списъкът с желания, отдавна се опърпа,
не се чете от многото прелистване)...
Бих искал... Бих помолил за нещо символично,
за теб едва ли ще е много трудно -
една минута обич! Но нека е различна -
най-истинската обич ми е нужна,
макар и за минутка да знам, че ми остава!
За нищо друго няма да те моля!
Единствено за нея пред теб си заслужава
да стъпча самочувствие и воля!
Една минутка обич... А после ще си тръгна -
оставил и последната си риза
на кладата, в която сам себе си превърнах...
Маестро, туш!
И шутът си излиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Засегабезиме Всички права запазени
