Казвам се...

Момче от краен съм квартал.      

Израснах сред мъже - без ранг, без титли.

Но с достойнство, честност, мъжество.

(Загърбили лъжа, пошлост, наглост,

лицемерие - роби на дума и доверие)

От тях научих се да бъда мъж,

на думата си да държа.

На мен да се разчита,

да не бягам и се крия,

лице в лице с трудности

житейски да се бия.

Да ги побеждавам и да се изправям…

да се изправям,  когато падам,

в гръб никога да не удрям

и да продължавам.

Е, научих се и да псувам.   

Да псувам подлеците,

предатели, мерзавци,

„курвите” да псувам в живота.

Да бъда точен, всеотдаен.

И никога да не забравям -

кой съм, откъде съм.

Да знам, че сбъркам ли,

трябва и да се покая,

прошка да поискам,

да мога да простя.

Да, момче от краен съм квартал,

в добро семейство

и от улицата съм се изграждал,

(там, където достойнството -

е казаната „Мъжка дума”)

такъв, какъвто днеска съм.

Не съм светец,

 но мама, тате не посрамих,

 защото казвам се ЧОВЕК!