1.08.2012 г., 21:26

Казвам се...

908 0 1

Момче от краен съм квартал.      

Израснах сред мъже - без ранг, без титли.

Но с достойнство, честност, мъжество.

(Загърбили лъжа, пошлост, наглост,

лицемерие - роби на дума и доверие)

От тях научих се да бъда мъж,

на думата си да държа.

На мен да се разчита,

да не бягам и се крия,

лице в лице с трудности

житейски да се бия.

Да ги побеждавам и да се изправям…

да се изправям,  когато падам,

в гръб никога да не удрям

и да продължавам.

Е, научих се и да псувам.   

Да псувам подлеците,

предатели, мерзавци,

„курвите” да псувам в живота.

Да бъда точен, всеотдаен.

И никога да не забравям -

кой съм, откъде съм.

Да знам, че сбъркам ли,

трябва и да се покая,

прошка да поискам,

да мога да простя.

Да, момче от краен съм квартал,

в добро семейство

и от улицата съм се изграждал,

(там, където достойнството -

е казаната „Мъжка дума”)

такъв, какъвто днеска съм.

Не съм светец,

 но мама, тате не посрамих,

 защото казвам се ЧОВЕК!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм светец,

    но мама, тате не посрамих,

    защото казвам се ЧОВЕК!
    Добре казано.
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...