Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
21 мая 2015 г., 12:35

Керванът си върви 

  Поэзия » Другая
617 0 5

Керванът си върви

 

Керванът си върви, живот пустиня,
в очите отпечатък от мираж.
Зад гърбиците ронят се години
а пясъците стават техен страж.


Жълтеят тучно спомени далечни
и шумват като прясно печен хляб.
Преглъщам сухо - като звук от ехо,
водачите превърнаха ни в раб.

 

А нейде отдалеко лайват псета,
напомняйки, че шарен е света.
Напролет семената са засети,
а хлябът жив посочва ми следа.

 

Ухае ми на слънце и на детство,
на ширнали се дъхави поля.
Керванът се изгубва там, където
заравям пръсти в рохката земя.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, че харесахте. Носталгичната нотка е, защото индустриализацията отнема на хората досега до истинския, прекрасен и шарен свят - на дъхави плодове и зеленчуци, на истински хляб ...Забравяме вкуса им, матрицата ни потапя в един изкуствен свят на пластмаса и стъкло. Но надежда за промяна все още има.
  • И на мен ми харесва! Поздравления!За уханията!
  • Толкова ми е близко и ми стана някак мило от написаното!
    И аз обичам пръстта, земята и носталгията по миналото...
    Харесах стиха ти и те поздравявам!
  • И на мен ми хареса!
  • хубаво, поздравления
Предложения
: ??:??