Керванът си върви
Керванът си върви
Керванът си върви, живот пустиня,
в очите отпечатък от мираж.
Зад гърбиците ронят се години
а пясъците стават техен страж.
Жълтеят тучно спомени далечни
и шумват като прясно печен хляб.
Преглъщам сухо - като звук от ехо,
водачите превърнаха ни в раб.
А нейде отдалеко лайват псета,
напомняйки, че шарен е света.
Напролет семената са засети,
а хлябът жив посочва ми следа.
Ухае ми на слънце и на детство,
на ширнали се дъхави поля.
Керванът се изгубва там, където
заравям пръсти в рохката земя.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви, че харесахте. Носталгичната нотка е, защото индустриализацията отнема на хората досега до истинския, прекрасен и шарен свят - на дъхави плодове и зеленчуци, на истински хляб ...Забравяме вкуса им, матрицата ни потапя в един изкуствен свят на пластмаса и стъкло. Но надежда за промяна все още има.
-
И на мен ми харесва! Поздравления!За уханията!
-
Толкова ми е близко и ми стана някак мило от написаното!
И аз обичам пръстта, земята и носталгията по миналото...
Харесах стиха ти и те поздравявам! -
И на мен ми хареса!
-
хубаво, поздравления
-
Много силен стих, Цвети а кулминацията в чувствата е на финала:
"Ухае ми на слънце и на детство,
на ширнали се дъхави поля.
Керванът се изгубва там, където
заравям пръсти в рохката земя."
Аплодирам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
