Керванът си върви
Керванът си върви
Керванът си върви, живот пустиня,
в очите отпечатък от мираж.
Зад гърбиците ронят се години
а пясъците стават техен страж.
Жълтеят тучно спомени далечни
и шумват като прясно печен хляб.
Преглъщам сухо - като звук от ехо,
водачите превърнаха ни в раб.
А нейде отдалеко лайват псета,
напомняйки, че шарен е света.
Напролет семената са засети,
а хлябът жив посочва ми следа.
Ухае ми на слънце и на детство,
на ширнали се дъхави поля.
Керванът се изгубва там, където
заравям пръсти в рохката земя.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
