Аз съм поет със ново видение, 
ново видение за любовта.
Във празничната ти душа намирам приказки
за детската невинност и незряла красота. 

А може би такъв си трябва и до днес да бъда-мъничък поет,
да сътворявам аз пейзажи с топъл лед.
Усмивката ти е мънисто,
изгубило се някъде едва, 
измежду две красиви, но  неразцъфнали цветя…
А те са влюбени ,
тъй ловко 
им кипят душите ,сред лунната изящна красота.

И новото видение не чака,
озарява ме,
във вечер синя и добра, 
че любовта е празнична отрова 
и често името и бъркам със това на Лудостта 
Убий любимите си, казва.
Видение е само Любовта