Клеймо
К Л Е Й М О
На тази, гдето ме улиса,
да бъда цели нощи буден,
на тази гдето ме ориса
да крача сам по пътя труден...
На тази, гдето ме излъга,
че ще е моя чак до гроба,
на таз ,що виждах в нея дълго
най-скъпата за мен особа...
На таз, с която днес говорим,
като учтиви непознати...
С която днес дори не спорим –
изпращам своето Проклятие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Момчил Манов Все права защищены
