Jan 5, 2018, 10:12 PM

Клеймо

  Poetry » Love
1K 0 1

   К Л Е Й М О          

 

На тази, гдето ме улиса,

да бъда цели нощи буден,

на тази гдето ме ориса

да крача сам по пътя труден...

 

На тази, гдето ме излъга,

че ще е моя чак до гроба,

на таз ,що виждах в нея дълго

най-скъпата за мен особа...

 

На таз, с която днес говорим,

като учтиви непознати...

С която днес дори не спорим –

изпращам своето Проклятие!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...