Клетката... (Сляпа любов)
* * *
Ти мина през мен като стихия,
вряза се във всяка клетка,
във "звяр" превърна ме, да вия,
окован зад твоите "решетки"...
И чаках всяка вечер твоя вопъл,
да минеш и да ме погалиш,
и хвърляйки оглозгания "кокал",
със "любов"... да се погавриш...
Макар смрадлива, клетката с мухите
струваше ми се като палат
и колко вкусни бяха и трохите,
със тях бях "сит" и бях "богат"...
Уж "звяр" бях аз, а мърках като коте,
щом чувах стъпките по здрач,
хормоните въртяха обороти
и режеха плътта като палач...
А "клетката" ти беше толкоз слаба,
с един замах бих счупил я на части,
но сякаш бе за мен награда:
исках да съм ти подвластен...
Живя мизерно в мене "звярът",
по глътчица те имах на година,
Но, бях "щастлив" и хранех вяра,
че някъде край мен те има...
Сега те няма, пак съм сам,
отдавна клетката разчупих...
Винаги те... нямах! Знам!
Или пък в тебе се изгубих?...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
