13 мая 2014 г., 21:57

Клонинг

656 0 2

Ти и тя сте то!
То е размножаващо се мекотело.
Вие сте различни, 

като две капки вода,
които не могат да отмият
пустинята от интелект, 

в главите ви.

Тя има крака.
Краката и са дълги,
колкото е гладък фронталният лоб
на розовия и мозък,
декориран с малки изкуствени диаманти,
като неповторимите и обувки.
Женска грация,
натикана целеустремено в тесен,
черен клин,
сбогувал се със сто
от сто и двадесет шева,
които крепят цялостта му.

Той е топъл балон.
Пенсиониран,
малолетен атлет,
с големи щанги и малки възможности.
Релефна делва от изкуствено създадена глина.
С  пресъхнала локва на живот,
побрана в кибритена кутия,
на 4 колела и кокосов ароматизатор.

Тя и той са един за друг.
Навсякъде! Еднакви!
Винаги,

на всяка цена,

еднакви!
Те са клонинги!
Те са младежта и отражението на старостта!
Те са бъдещето и гордостта на България,
Амин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Северина,отново ме караш да се чувствам прекалено специален!Благодаря ти много и се надявам,да не спирам да разочаровам,и все повече да се намираме,такива,по-осъзнати хора.А клонингите са си добре.Искат да завършат "някакво ви'шо",да работят "нещо",да вървят към "ми де'а знам" и телата им да се вградят в някой МОЛ.
  • Радвам се, че не съм нито бъдещето, нито гордостта! Поздравявам те за осъзнатото, все още сме твърде малко... Отново поднесено по великолепен, оригинален и най-важното - с художествена стойност - начин! Би трябвало да ти е обърнато по-сериозно внимание! Казвам го напълно обективно и ще смятам, окончателно, че сайтът е базиран почти изцяло на толеранс, ако отново съм първата и последната! Разбира се, българска работа... Разбира се, мое мнение... Разбира се, вероятно съм права... Разбира се, не се налагам на никого... Просто призовавам!
    П.С.: Също така, моля (защото очаквам и коментари към мен), ако някой иска да ми каже нещо - нека е на мейла ми - за това е там. Стихото е силно и заслужава коментар! От мен: 6+

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...