13.05.2014 г., 21:57

Клонинг

655 0 2

Ти и тя сте то!
То е размножаващо се мекотело.
Вие сте различни, 

като две капки вода,
които не могат да отмият
пустинята от интелект, 

в главите ви.

Тя има крака.
Краката и са дълги,
колкото е гладък фронталният лоб
на розовия и мозък,
декориран с малки изкуствени диаманти,
като неповторимите и обувки.
Женска грация,
натикана целеустремено в тесен,
черен клин,
сбогувал се със сто
от сто и двадесет шева,
които крепят цялостта му.

Той е топъл балон.
Пенсиониран,
малолетен атлет,
с големи щанги и малки възможности.
Релефна делва от изкуствено създадена глина.
С  пресъхнала локва на живот,
побрана в кибритена кутия,
на 4 колела и кокосов ароматизатор.

Тя и той са един за друг.
Навсякъде! Еднакви!
Винаги,

на всяка цена,

еднакви!
Те са клонинги!
Те са младежта и отражението на старостта!
Те са бъдещето и гордостта на България,
Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Северина,отново ме караш да се чувствам прекалено специален!Благодаря ти много и се надявам,да не спирам да разочаровам,и все повече да се намираме,такива,по-осъзнати хора.А клонингите са си добре.Искат да завършат "някакво ви'шо",да работят "нещо",да вървят към "ми де'а знам" и телата им да се вградят в някой МОЛ.
  • Радвам се, че не съм нито бъдещето, нито гордостта! Поздравявам те за осъзнатото, все още сме твърде малко... Отново поднесено по великолепен, оригинален и най-важното - с художествена стойност - начин! Би трябвало да ти е обърнато по-сериозно внимание! Казвам го напълно обективно и ще смятам, окончателно, че сайтът е базиран почти изцяло на толеранс, ако отново съм първата и последната! Разбира се, българска работа... Разбира се, мое мнение... Разбира се, вероятно съм права... Разбира се, не се налагам на никого... Просто призовавам!
    П.С.: Също така, моля (защото очаквам и коментари към мен), ако някой иска да ми каже нещо - нека е на мейла ми - за това е там. Стихото е силно и заслужава коментар! От мен: 6+

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...