Клубът на Големите

В клуба приемат само най-добрия –

най-силния, жесток и оцеляващ.

Във него няма място за добрия –

разбиращ мъдрото и възхваляващ.

В клуба приемат с членска карта нова –

лъскава, пищяща, зла -

приемеш ли да влезеш, си виновен

за неизвършени от теб дела.

Веднъж допуснат, роб си (но не знаеш)

на безконечни, празни суети.

За бистрия си ум пак ще дерзаеш,

ще търсиш начин злото да сломиш.

А може да се радваш, да живееш,

да полетиш на новите криле

и звънка, тежка песен да запееш,

загубил битка с люти врагове.

Във този клуб не се прощава –

не бива да мечтаеш милост ти -

клубът безумни радости дарява

и взема ти красивите мечти.

Да влезем във клуба мечтаем всички

и питаме се – близо ли сме вече?

А стигнем ли, поставяме в кавички

живота си, изплъзващ се далече...

ananke (Радослав Смилков)

2008-05-20T23:56:43+03:00

Не е нужен! Просто казах какво не ми хареса, по-наивно е, просто не е на висотата на останалото в стихото. Лично мнение, Иванова. Знаеш колко не те понасям, нали!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-05-20T22:45:50+03:00

А стигнем ли, поставяме в кавички
живота си, изплъзващ се далече...

!!!
ananke (Радослав Смилков)

2008-05-20T21:54:41+03:00

Хареса ми! ( Без втората половина на 3. и 4. куплет - малко клиширано ми седят.) Иначе - силно, хубаво стихо!
Поздрави, Нико!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-20T20:48:05+03:00

"Веднъж допуснат,роб си(но не знаеш)
на безконечни,празни суети."
Поздравления!