30 нояб. 2017 г., 16:23

Кодирано

716 1 3

Нося плащ. И гърба боли ме вече.
Тежък е товарът, който мъкна аз.
Тичам. Пътят е далече.
Лутам се в полето някъде от час.

Продължава да боли.
Бързам. Плаща става тежък.
Започва да вали.
Вече съм на пътя, но е снежен.

Лутам се сред виелици.
Ходя по леда, но все пак по пътя.
Студено е, но знаеш ли?
Виждам те на следващата улица.

Тичам. Очите ми блестят!
Усмивките убиват стонове.
Достигнах те и стопих ледът.
Е, можеш ли да разгадаваш кодове?


ГЕРГАНА ОСКАР

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Чолакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...