Кодирано
Нося плащ. И гърба боли ме вече.
Тежък е товарът, който мъкна аз.
Тичам. Пътят е далече.
Лутам се в полето някъде от час.
Продължава да боли.
Бързам. Плаща става тежък.
Започва да вали.
Вече съм на пътя, но е снежен.
Лутам се сред виелици.
Ходя по леда, но все пак по пътя.
Студено е, но знаеш ли?
Виждам те на следващата улица.
Тичам. Очите ми блестят!
Усмивките убиват стонове.
Достигнах те и стопих ледът.
Е, можеш ли да разгадаваш кодове?
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова All rights reserved.
