Кога
Всеки ден се питам аз,
кога ще дойде този час.
Кога ще мога аз да те прегърна,
очите ти да зърна,
назад времето да върна,
или в бъдещето да надзърна.
Кога ще мога с нежен глас да ти шептя,
с нежни думи тялото ти аз да галя,
да докосвам с длани твоята душа,
и от удоволствие да затрептя,
въображението ти да разпаля,
желанието ти да изкуша.
Кога ще трепнем пак в захлас,
в едно, две тела - прехлас.
И после, нежно уморени,
две души, сладко упоени,
една до друга лекичко да спят,
а после пак силно да кипят.
Нежна страст, бурно желание,
вече крещя на всеослушание,
и така до последното дихание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Фубар Фубаров Все права защищены
6+
