28 нояб. 2014 г., 13:37

Кога е любов? И кога е тъга... 

  Поэзия
1354 1 13

 

Кога е любов? И кога е тъга.

Кога е въздишка на песен...

Ръце, без които не мога да спя,

прегърнаха моята есен.

 

Кога е любов? И кога е сълза,

с горчивия вкус на цигара...

Сега ли съм вино от дива лоза,

и плач на ранена китара...

 

Кога е постеля, завила за миг

студения дом на душата...

Кога е потребност, сподавила вик?

Кога е храна за тълпата...

 

Кога е измама, която мълчи

в дъждовните длани на дните...

Кога е победа, която горчи?

Кога е загубена битка...

 

Кога е любов? И кога е сълза,

изплакана в миг на заблуда...

Знам само, че още съм дива лоза.

И виното в мене е лудо.

 

Кажи ми къде си, когато нощта

на Изток стопява се в рана?!

Аз точно тогава съм много сама!!!

И точно тогава... те няма!

 

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, много харесах
  • Аплодисменти!
  • "Знам само, че още съм дива лоза.
    И виното в мене е лудо.

    Кажи ми къде си, когато нощта
    на Изток стопява се в рана?!
    Аз точно тогава съм много сама!!!
    И точно тогава... те няма!"

    Много силно...
  • Знам само, че още съм дива лоза.
    И виното в мене е лудо.
    ..........
    Кажи ми къде си, когато нощта
    на Изток стопява се в рана?!

    Чудесни находки, Гълъбина, удоволствие е това стихотворение!
  • Изключително добро!
  • Аз ще ти река само едно голямо Браво!Ей такива стихове искам да чета!!!
  • Обичам, когато нечия поезия ме прониже така, че да мога след нея единствено да мълча!!! Моите почитания!!
  • Напълно съм съгласна с Рада Димова- направила си нещо силно и докосващо.
  • Прекрасно...!
  • Много хубаво!
  • Въздействаш!
  • За сетен път се убеждавам, че не трябват помпозни думи, за да направиш силна, ама много силна поезия!
  • Страхотна си!!!
Предложения
: ??:??