6 мая 2014 г., 22:19

Кога ли гора ще вярва

672 0 3

КОГА ЛИ ГОРА ЩЕ ВЯРВА

Отново пак е есен жълта.
Разплака гора зелена.
Със вятър студен прегърна,
за жалост опечалена.
От рано се вечер спуска.
В мъглите потъват вейки.
Скръбта замрази капчука,
облича ги в лед жалейки.
И зимата пуста слиза, 
приспива гората гола,
облича я в бяла риза,
бездомна в нощта тъжовна.
Кога ли гора ще вярва,
че слънцето нейде грее.
Напролет се пак показва,
събужда живота - пее.

Това стихотворение съм го писал под моя, авторска, спазена стъпка, която се казва "стъпка безимена". Тя се състои от осем срички - с три ударени и пет неударени. Може да се използва широко в музиката и литературата.

гр. София                                     Кирил Апостолов Иванов
29.04.2014 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Би трябвало Кирил Апостолов Иванов и Иво Петров да са едно и също лице, защото това е сайт за лично творчество, не за публикуване на творби от любими автори.
    Тази безимена стъпка всъщност е амфибрахи, на който след втората стъпка липсва една сричка. Ако се добави ще се получи точен тристъпен амфибрахи.
    А първият стих "Отново пак е есен жълта." категорично е четиристъпен ямб.
  • на мен лично „отново пак“ ми стои добре, има замисъл да са на едно място. Хареса ми произведението, различно е. И макар в остарял стил, не ми стои не на място, не е прекалено. Стъпката много допринася!
  • избягвайте съчетанието "отново пак"

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....