Кога ли гора ще вярва
КОГА ЛИ ГОРА ЩЕ ВЯРВА
Отново пак е есен жълта.
Разплака гора зелена.
Със вятър студен прегърна,
за жалост опечалена.
От рано се вечер спуска.
В мъглите потъват вейки.
Скръбта замрази капчука,
облича ги в лед жалейки.
И зимата пуста слиза,
приспива гората гола,
облича я в бяла риза,
бездомна в нощта тъжовна.
Кога ли гора ще вярва,
че слънцето нейде грее.
Напролет се пак показва,
събужда живота - пее.
Това стихотворение съм го писал под моя, авторска, спазена стъпка, която се казва "стъпка безимена". Тя се състои от осем срички - с три ударени и пет неударени. Може да се използва широко в музиката и литературата.
гр. София Кирил Апостолов Иванов
29.04.2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Иванов Всички права запазени
