Сланината във фризера напомня

за януарски екшън, за селцето,

в което дълго още ще си спомнят

кога на Гоце клахме му прасето!

Юнаци се събрахме призори,

наточили касапските ножове –

тревожно взе прасето да квичи,

разбрало, че дошли сме да го колим!

Отгледал беше Гоцето прасе,

от тройни дажби станало голямо:

под тежестта му всичко се тресе,

наспорило над двеста килограма!

Не бързаме, а пийваме по сто

от греяната в чайника ракия.

Усетило, че почва пиршество,

опитва се прасето да се скрие!

Извеждаме го. Бутаме го. И

огромен нож гръкляна му прерязва.

А то, горкото, мърда със уши,

но да се бори бързо се отказва!

Опърляме го. Гоце го соли,

а ний, подпийнали, та чак опиянени,

транжираме с кръвясали очи!

Снегът вали и багри се в червено!

Пирувахме у Гоце до зори!...

Но в "нова коалиция" сме вече,

че в кочината друг шопар грухти!

А Коледа съвсем не е далече!