Кога на Гоце клахме му прасето
Сланината във фризера напомня
за януарски екшън, за селцето,
в което дълго още ще си спомнят
кога на Гоце клахме му прасето!
Юнаци се събрахме призори,
наточили касапските ножове –
тревожно взе прасето да квичи,
разбрало, че дошли сме да го колим!
Отгледал беше Гоцето прасе,
от тройни дажби станало голямо:
под тежестта му всичко се тресе,
наспорило над двеста килограма!
Не бързаме, а пийваме по сто
от греяната в чайника ракия.
Усетило, че почва пиршество,
опитва се прасето да се скрие!
Извеждаме го. Бутаме го. И
огромен нож гръкляна му прерязва.
А то, горкото, мърда със уши,
но да се бори бързо се отказва!
Опърляме го. Гоце го соли,
а ний, подпийнали, та чак опиянени,
транжираме с кръвясали очи!
Снегът вали и багри се в червено!
Пирувахме у Гоце до зори!...
Но в "нова коалиция" сме вече,
че в кочината друг шопар грухти!
А Коледа съвсем не е далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Поздрав сърдечен, Мариан!
