Addien (Андромеда)
26 62
2 окт. 2007 г., 13:57

Когато 

  Поэзия
909 0 3

Когато лилавото небе се огледа във зелената река...

Ще си спомним накъде отиват
нашите потоци
и ще завещаем красота на идните след нас.
Всяко късче от живота
и вселенските уроци
обвити в свобода,
говорещи без глас.

Ще си спомним в себе си що носим,
ще раздаваме любов,
но не ще я искаме наново,
всичко ще имаме, а нищо ще просим,
други ще бъдем,
божествени отново.


***
Едно любимо и много споменно стихотворение, написано по снимка. От придошло вдъхновение, от красиви очи, които да покажат красиво, за да го родят после. Чисто излияние :)

© Андромеда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??