Когато лилавото небе се огледа във зелената река...
Ще си спомним накъде отиват
нашите потоци
и ще завещаем красота на идните след нас.
Всяко късче от живота
и вселенските уроци
обвити в свобода,
говорещи без глас.
Ще си спомним в себе си що носим,
ще раздаваме любов,
но не ще я искаме наново,
всичко ще имаме, а нищо ще просим,
други ще бъдем,
божествени отново.
© Андромеда Все права защищены